оня ден си вървях по улицата и си мислих, защо нямам диктофон със себе си.
искам такъв дето да записва, без да е нужно да говориш на глас! не защото другите ще ме чуят, а защото е по интересно!
вървях пеша, с надеждата, че ще видя нещо дето ще ме инспирира, поне малко...в търсенето на това нещо открих истини...те просто проблясваха като крушки и след секунди изгаряха:
1. кал
2. мръсотия
3. гледай къде стъпваш- лайно
4. ужасен обем. абе, хора разберете че тея обеми са ужасни бе!!!! ае стига
5. чалгата надви дори и бойко. тя е в заведенията, в колите, в домовете, в училищата, в моловете, в главата на хората и най-лошото..на улицата!
6. загледах се, пред една мизерна градинка на един блок в слатина. ако използвам думата трагедия, ще е комплимент, затова няма да правя комплименти! после загледах и една друга градинка, пред един също доста хубав блок и още една и още една..и там видях, пораснала голата истина: обичаме да живеем в мизерия, да ни е сиво и гадно, мръсно и гнусно. харесва ни, защото грозното никой не го иска, всеки се втурва да руши красивото. но, ние сме хора и все пак трябва да отречем истината и да се оплачем, колко зле живеем!!!!
7. от 2 часа съм навън и вървя, все едно всички носят еднакви дрехи
8. проблесна ми за пореден път...ааааааааааааааа, хората са толкова скучни. моите проблясъци са чести, като ходенето по малка нужда!
9. в парка имаше много майки с деца, искаше ми се да спра и да питам някоя как си представя бъдещето на децата си в тая държава, щото аз лично моето не мога да си го представя!
10. напоследък излизат много български филми, радвам се! театрите са пълни и това ме радва. хората жадуват за култура. преди години, беше бума на заведенията, сега на театрите.
11. навсякъде има лайна, и в моя двор има, но аз първо тях си гледам, а не тези на съседа.
12. къде изчезнаха супер героите? а принцесите?
13. някой дали скача на ластик?
има още много, по паметта ми свърши:"барман, сипи една голяма водка"
