labirint 1.3

ние бягаме и гоним, преследваме.
гонят ли ни или бягаме?
преследваме!
кой?
никой!

трудно е. раменете ни носят товар. за жалост е невидим. ако беше видим, някой можеше да ни го отнеме!

мъгла е, а се вижда ясно. на улицата съм сама, а около мен има хиляди хора.
всички крачим заедно- без посока. тези дето твърдят, че имат такава- лъжат.

продължава ме да крачим, а главите ни са обърнати. обичаме да гледаме миналото, да му се радваме, независимо какво ни е донесло. а от бъдещето, недоволстваме, защото си мислим, че ни бяга. истината е, че сме му обърнали гръб.

ако някой ни пита защо..?? няма да можем да му отговорим, не знаем.

какво знаем- нищо!

Jewellery in the Age of Queen Victoria

labirint 1.2

пиша:топло е, а е ноември. искам сняг!

в зоологическия магазин продават щурци. да си купя за себе си или да подаря на баба ми? дали ще ги чува?
защо ги продават в кутии?
ще избягат.
ужас.
не видях за колко ги продават.
беше ме срам!

красиво е да мисля в кратки изречения, то дългите никой не ги слуша и не ги чете.

корема ме боли. имам нов бял косъм на главата. явно помъдрявам. беше време.

а....що продават щурци в магазина бе????

възмутена съм...бедни сме. няма книжарници от А до Я. търся Балзак, а него го няма.
и мене ме няма.

labirint 1.1