ние бягаме и гоним, преследваме.
гонят ли ни или бягаме?
преследваме!
кой?
никой!
трудно е. раменете ни носят товар. за жалост е невидим. ако беше видим, някой можеше да ни го отнеме!
мъгла е, а се вижда ясно. на улицата съм сама, а около мен има хиляди хора.
всички крачим заедно- без посока. тези дето твърдят, че имат такава- лъжат.
продължава ме да крачим, а главите ни са обърнати. обичаме да гледаме миналото, да му се радваме, независимо какво ни е донесло. а от бъдещето, недоволстваме, защото си мислим, че ни бяга. истината е, че сме му обърнали гръб.
ако някой ни пита защо..?? няма да можем да му отговорим, не знаем.
какво знаем- нищо!
No comments:
Post a Comment